Научи се как да пишеш научни статии и публикации

В тази статия ще ви дадем само част от съветите и помощни средства за да увеличите шанса си да публикувате успешно научната си работа, според нашиете наблюдения до момента. В следващи публикации в нашия Блог, ще се опитаме да публикуваме други съвети от вече доказали се колеги в тези области.

Първа стъпка преди да стартираш твоят изследователски проект е да „Четеш“, ама много да четеш по проблема, който искаш да решиш или по заболяването, което искаш да изучаваш. Трябва да имаш високи познания върху това, какво ново е излезнало в научната литература, какво е известно в момента и върху какво се работи в момента. Има много сайтове за тази научна литература, като почнеш от MedScape, Pubmed, Google Scholar и много други. Aко посещаваш курсовете на ЕнхансМед, ще имаш достъп до различни други източници (било то и руски сайтове, чрез които ще можеш да свалиш всякаква литература, дори и то от реномирани платени издания).

Втора стъпка е да определиш какви са празнините в тази научна област и какво още не е отркито, какво още не направено. Съвет: Можеш да взаимстваш определен модел от друга специалност или друга област на науката. Пример: Да изследваш нивата на протеин Х при пациенти със заболяване Y, като това не е правено в твоята специалност до момента.

Трета стъпка: Нужно е да прочетеш и да си свалиш статии от реномирани списания с много цитати, които да са от последните години за да можеш да видиш как са структурирани проучванията, стила на писане, както и върху какво се набляга за да можеш да направиш твоето проучване по същият модел. Това има значение за по-големият шанс да ти одобрят научната разработка. Всичко това е важно преди да почнеш работа върху проекта си.

Четвърта стъпка: Най-важното нещо е съдържанието на текста и стила на писане. Трябва съдържанието да отговаря на целите, топика, областта в която това списание публикува статии. Много е важно предварително да се запознаете с „area of interests and topics“ на списанието в което искате да публикувате.

Пета стъпка: Избери твоята област на научна работа със страст. Ако нямаш желание и стремеж да работиш в тази сфера, ако научните ти интереси са в друга област, ако с нежелание работиш с тези пациенти, по-добре не се захващай с тази работа. Избери си нещи, което ти харесва, за да имаш шанс да преодолееш много трудности по пътя. Повярвай ми, ще има доста.

Шеста стъпка: Избери си правилният научен ръководител. Аз бих казал, че това е най-важното нещо, защото ако научният ти ръководител не те стимулира, не говорите на език с него, не обсъждате теми заедно, няма смисъл да продължаваш. Темата на научната ти разработка, винаги може да се смени. Нещата се променят много в хода на една докторантура, но научният ръководител в повечето случаи не се сменя.

Седма стъпка: Създай добър дизайн на проучването. Отдели най-много време в плануване и определяне на дозайна. Говори с хора, които имат опит в твоята област, хора които вече са правили подобни проучвания, както и хора, които са се проваляли. Най-важното е да научиш, къде можеш да сбъркаш. Всички обичаме успеха, обаче, най-много се учим от провалите. Разпитвай за подводни камъни, защото 100% ще срещнеш такива.

Осма стъпка: Подреди си добре Библиографията. Има много добри програмки, които могат да ти помогнат да си подредиш лесно библиографията на източниците на инфорамция само с няколко клика да сложиш източника в края на всяко изречение, дори и с два клика да промениш начина на изписване на източника в референциите. С тези програми, ще се запознаем подробно на някои от курсовете на ЕнхансМед.

Девета стъпка: Създай си добра научна хипотеза. Не е добре да се стреля в тъмното и просто да се изследват определени показатели протеин Х при пациенти със заболяване Y, ако след това, това не доведе до промяна в начина на лечение или подхода на диагностика. Примерно: изследваме проеин Х и ако той е положителен стартираме лечение Z и това води до подобрение в качеството на живот на пациента. Хипотезата е много важна за да може след това да си обясниш и получените резултати.

Десета стъпка: След като получиш първите си резултати, разгледай ги, проучи ги, виж дали съответстват с други проучвания по темата и ако има големи разминавания помисли, дали не си допуснал системна грешка от самото начало. Това се случва и в „най-добрите семейства“.

Единадесета стъпка: Инфорамцията трябва да е поднесена в лесно четящ се формат и да е нагледена с таблици и диаграми. Това си е една отделна наука, как да се представя в табличен вид и как да се илюстрира лесно. Огромната част от научните публикации са написани на патагонски, както и резултатите са представени много не добре онагледени. Най-добрите статии според мене, са тези които много бързо и лесно можеш да разбереш какви са резултатите и много просто са обяснени нещата.

Дванадесета стъпка: Най-важното е да се държиш учтиво, ако някое списание не иска да публикува твоето проучване. Не се притеснявай, ако няколко списания откажат да публикуват работата ти. Това се случва често. Просто запази добрия тон и не се отказвай.

Тринадесета стъпка: Успехът идва с правилото, че колкото повече пишеш и публикуваш, толкова по-добър и по-бързо ще стават нещата. Има различни програми, чрез които можеш да получиш повече информация за това как да се пише по-успешно научна работа. В много от европейските асоциации на определени специалности има различни помощни средства. Така добра организация е UEG, която предлага на Гастроентеролозите много курсове и обучения в тази насока.

Заключение

Защо изобщо да си правим труда? Този въпрос дерзае много лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти в медицината и биологията. Научната работа определено не е за всеки, просто трябва да имаш желание да се занимаваш с нея. Това не носи много финанси, не е добре уважавано от повечето хора, но много често е собствено удоволетворение и развитие на академичните таланти. Ние в ЕнхансМед, ще се опитаме да създадем определен кръг от докторанти, които да си помагат взаимно. Да създават заедно научни проекти и евентуално да се цитират и публикуват едни други. Заедно ще успеем много по-бързо и по-лесно в тези среди.

Д-р Иван Лютаков

Иван Лютаков

Казвам се Иван Лютаков и съм роден 1 Ноември 1987. От град Септември, но в момента живея в София. В момента работя в УМБАЛ "Царица Йоанна" ИСУЛ като лекар-специализант и докторант по Гастроентерология. След неуспешен първи опит по проект за електронно медицинско досие, реших, че преди да продължа с различни други проекти, първо трябва да се опитам да подпомогна създаването на медицинска общност от млади лекари, учени, студенти, които да осъществяват повече иновации в здравеопазването. Идеалната ми цел е да създаде Co-working space където да се случват тези неща в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.