Как да си публикуваш твоята научна статия по-лесно: Трикове и съвети за това как по-лесно минеш през докторантурата.
Писането на научни публикации и статии е много трудоемко със отнемане на много време. Качеството на научната продукция също зависи от предварителната подготовка, но пък в крайна сметка е стимулирщо и се възнаграждава в последствие. Изключително необоходими са етапите в провеждането на научната работа са планиране, определяне дизайна на вашате научно проучване, събирането на информацията, нейното анализиране, обработката на статитистическите данни, но най-важното нещо е в крайна сметка да ви публикуват вашата статия и то препоръчително е да има така желаният impact factor. Всяко проучване или статия, което е разработено, ако не е публикувано в списание се смята за незавършена научна работа и практически няма стойност.
Публикуването в престижни научни списания изисква големи усилия и много време, но това носи определени позитиви, включително, че това ви помага успешно да покриете критерийте за защита на евентуална ваша дисертация, ще ви помогне да се издигнете в академичните ви кариера (ако имате интерес да се развивате в тази среда), както и да ви помогне в бъдещи проекти, да ви помогне да се преборите за определено място за работа и да се издигате в научното общество. Ситуацията с публикуването е малко като потологичен кръг, колкото повече публикуваш, толкова повече статии искаш да публикуваш и да си повишиш impact factora и броя на цитиранията на твоите статии. Доказали се научни работници в определена сфера, често биват канени на различни симпозиуми да изнасят лекции, да пишат обзори по определн проблем или да участват в клинични проучвания.
Заедно докторантите и научните работници можем да си помогнем в писнето на научни трудове, като си даваме съвети къде са основните проблеми и къде можем да сбъркаме.
В тази статия ще ви дадем само част от съветите и помощни средства за да увеличите шанса си да публикувате успешно научната си работа, според нашиете наблюдения до момента. В следващи публикации в нашия Блог, ще се опитаме да публикуваме други съвети от вече доказали се колеги в тези области.
Първа стъпка преди да стартираш твоят изследователски проект е да „Четеш“, ама много да четеш по проблема, който искаш да решиш или по заболяването, което искаш да изучаваш. Трябва да имаш високи познания върху това, какво ново е излезнало в научната литература, какво е известно в момента и върху какво се работи в момента. Има много сайтове за тази научна литература, като почнеш от MedScape, Pubmed, Google Scholar и много други. Aко посещаваш курсовете на ЕнхансМед, ще имаш достъп до различни други източници (било то и руски сайтове, чрез които ще можеш да свалиш всякаква литература, дори и то от реномирани платени издания).
Втора стъпка е да определиш какви са празнините в тази научна област и какво още не е отркито, какво още не направено. Съвет: Можеш да взаимстваш определен модел от друга специалност или друга област на науката. Пример: Да изследваш нивата на протеин Х при пациенти със заболяване Y, като това не е правено в твоята специалност до момента.
Трета стъпка: Нужно е да прочетеш и да си свалиш статии от реномирани списания с много цитати, които да са от последните години за да можеш да видиш как са структурирани проучванията, стила на писане, както и върху какво се набляга за да можеш да направиш твоето проучване по същият модел. Това има значение за по-големият шанс да ти одобрят научната разработка. Всичко това е важно преди да почнеш работа върху проекта си.
Четвърта стъпка: Най-важното нещо е съдържанието на текста и стила на писане. Трябва съдържанието да отговаря на целите, топика, областта в която това списание публикува статии. Много е важно предварително да се запознаете с „area of interests and topics“ на списанието в което искате да публикувате.
Пета стъпка: Избери твоята област на научна работа със страст. Ако нямаш желание и стремеж да работиш в тази сфера, ако научните ти интереси са в друга област, ако с нежелание работиш с тези пациенти, по-добре не се захващай с тази работа. Избери си нещи, което ти харесва, за да имаш шанс да преодолееш много трудности по пътя. Повярвай ми, ще има доста.
Шеста стъпка: Избери си правилният научен ръководител. Аз бих казал, че това е най-важното нещо, защото ако научният ти ръководител не те стимулира, не говорите на език с него, не обсъждате теми заедно, няма смисъл да продължаваш. Темата на научната ти разработка, винаги може да се смени. Нещата се променят много в хода на една докторантура, но научният ръководител в повечето случаи не се сменя.
Седма стъпка: Създай добър дизайн на проучването. Отдели най-много време в плануване и определяне на дозайна. Говори с хора, които имат опит в твоята област, хора които вече са правили подобни проучвания, както и хора, които са се проваляли. Най-важното е да научиш, къде можеш да сбъркаш. Всички обичаме успеха, обаче, най-много се учим от провалите. Разпитвай за подводни камъни, защото 100% ще срещнеш такива.
Осма стъпка: Подреди си добре Библиографията. Има много добри програмки, които могат да ти помогнат да си подредиш лесно библиографията на източниците на инфорамция само с няколко клика да сложиш източника в края на всяко изречение, дори и с два клика да промениш начина на изписване на източника в референциите. С тези програми, ще се запознаем подробно на някои от курсовете на ЕнхансМед.
Девета стъпка: Създай си добра научна хипотеза. Не е добре да се стреля в тъмното и просто да се изследват определени показатели протеин Х при пациенти със заболяване Y, ако след това, това не доведе до промяна в начина на лечение или подхода на диагностика. Примерно: изследваме проеин Х и ако той е положителен стартираме лечение Z и това води до подобрение в качеството на живот на пациента. Хипотезата е много важна за да може след това да си обясниш и получените резултати.
Десета стъпка: След като получиш първите си резултати, разгледай ги, проучи ги, виж дали съответстват с други проучвания по темата и ако има големи разминавания помисли, дали не си допуснал системна грешка от самото начало. Това се случва и в „най-добрите семейства“.
Единадесета стъпка: Инфорамцията трябва да е поднесена в лесно четящ се формат и да е нагледена с таблици и диаграми. Това си е една отделна наука, как да се представя в табличен вид и как да се илюстрира лесно. Огромната част от научните публикации са написани на патагонски, както и резултатите са представени много не добре онагледени. Най-добрите статии според мене, са тези които много бързо и лесно можеш да разбереш какви са резултатите и много просто са обяснени нещата.
Дванадесета стъпка: Най-важното е да се държиш учтиво, ако някое списание не иска да публикува твоето проучване. Не се притеснявай, ако няколко списания откажат да публикуват работата ти. Това се случва често. Просто запази добрия тон и не се отказвай.
Тринадесета стъпка: Успехът идва с правилото, че колкото повече пишеш и публикуваш, толкова по-добър и по-бързо ще стават нещата. Има различни програми, чрез които можеш да получиш повече информация за това как да се пише по-успешно научна работа. В много от европейските асоциации на определени специалности има различни помощни средства. Така добра организация е UEG, която предлага на Гастроентеролозите много курсове и обучения в тази насока.
Заключение
Защо изобщо да си правим труда? Този въпрос дерзае много лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти в медицината и биологията. Научната работа определено не е за всеки, просто трябва да имаш желание да се занимаваш с нея. Това не носи много финанси, не е добре уважавано от повечето хора, но много често е собствено удоволетворение и развитие на академичните таланти. Ние в ЕнхансМед, ще се опитаме да създадем определен кръг от докторанти, които да си помагат взаимно. Да създават заедно научни проекти и евентуално да се цитират и публикуват едни други. Заедно ще успеем много по-бързо и по-лесно в тези среди.
Д-р Иван Лютаков
